НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ "СВ. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ" ГР. ВРАЦА

Събрани народни традиции


Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. На Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.
Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.
Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за Богородица, второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. 
Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.



Коледуване

Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче.
Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане и т.н.  Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. 




Магията на сурвачката

Вълшебна тайна се крие в тъничката и стройна сурвачка, която отваря вратите на българската къща в първия ден на Новата година.
Традицията е възникнала у славяните по време на заселването им на юг от Дунава /около 485 г./. Сурвачката се прави от дрянова клонка, чиито разклонения се увиват по определен начин. Защо от дрян? Дрянът е овощно дърво, разпространено в цялата страна, което разцъфтява преди всички останали плодови дръвчета. Дрянът е считан за символ на младостта и пролетта, имащ магическа сила, а също така на мъдростта, тъй като узрява последен. Плодовете на дряна са използвани в народната медицина, а кората и листата му са служили за обработка на кожи и за боядисване на тъкани.
За украсата можете да използвате всичко, което ви хрумне, но има няколко елемента, които са задължителни, ако искате да се придържате към традициите. Това са вълнените конци, сред които трябва да има червен, една или повече стари монети, сушените плодове, червените чушки, кравайчетата или гевречета, зърна, семена или пуканки. Червените вълнени конци символизират здравето, подобно на използването им в направата на мартеници. С тях можете да обвиете по-плътно или по-рехаво цялото стебло и огънатите клонки на сурвачката, като освен червен, можете да използвате и бял цвят – символ на чистотата на душата. С други, шарени конци /жълто като символ на слънцето, синьо – на небето и зелено - на тревата са разпространени в определени краища на България/, можете да направите множество панделки или "пръстени", които да добавите на определени места.



Сурваки

Името Сурваки, това на сурвачката и прилагателното "сурва" произлизат от иранската дума "сура", която означава "мощ", "сила". Сурва година означава "силна година" в смисъла на благодатна, изобилна.
Сурваки се прави в новогодишната нощ и започва след първи петли на 1 януари. Сурвакари са само момчета от всички възрасти, но неженени, които тръгват с дрянови пръчки украсени с вплетени в тях нанизи от сушени плодове, пуканки, кравайчета, панделки, снопчета вълна и парички. Ходят по къщите и сурвакат за здраве, като започват винаги от своите родители и близки в семейството. Когато произнасят своята сурвакарска благословия, те застават не зад гърба на този , когото сурвакат, а пред него и тогава се произнася паметната благословия за живот, здраве и обилно плодородие.   Бабите благославят сурвакарите, а старите мъже ги почерпват с къс месо и чаша вино, с ябълки и орехи, а в торбата им слагат месо, сланина, суджуци и плодове. Дават им още кравайчета и парички.
"Сурва, сурва година, пълен кошер със пчели,
голям клас на нива, пълна кесия със пари,
червена ябълка в градина, пълна къща с коприна,
голям грозд на лозе, живо, здраво до година,
жълт мамул в леса, до година до амина!"




Кукерски обичай

Всеки народ има своите традиции и обреди, сътворявани от хората и завещавани на идните поколения. Един от най-ярките, най-типичните и най-интересни моменти в традиционния български календар са кукерите.
В различните краища на България кукерите излизат по различно време - на Васильов ден, на Песи понеделник след Сирни Заговезни, през месец март. Имат и различни имена: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове.
Кукерите се обличат със смесица от мъжки и женски дрехи и страшни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, и носят мечове или тояги за да изплашат и прогонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.
По стар обичай те излизат в периода между Месни и Сирни Заговезни  в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България.
В наши дни Кукеров ден е весел празник, чието значение е да пресъздаде миналото и да събере хората за всеобща радост и веселба.



Богоявление

Йордановден е един от най-големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари. Това е деня, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова деня се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
В църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.



Мартеница

Мартеницата е обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­– бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празника Баба Марта. Номинирана от България, Македония, Молдова и Румъния и вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.



Благовещение

На 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение - деня, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.
Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й.
Друго народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Самодивите играели хоро на росна поляна,а отъпканата трева там повече не растяла. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. "Злосторникът" бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец.
Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец" (Еремия).

Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: "Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено", тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.





Цветница

Цветница е празник, който винаги се празнува със специална трепет и топлина. Според библейските описания на този ден Исус влиза в Ерусалим яздейки магаре и жителите на града радостно го посрещат като свой спасител и новия цар, размахват палмови клонки и радостно провъзгласят "Осанна на Давидовия Син! Блажен онзи, който идва в Божието име! " "Осанна" е приветствен вик, който означава както поздрав, така и молба за помощ, кратка молитва, която звучи като "Спаси ни, Господи".
Палмите са южно растение, недостъпно за нашия район, поради което традиционно клонките на палмовите дървета се заменят с клонките на върбата. Те символизират силата на живота, победата си над силите на смъртта.
Цветница се празнува всяка година седмица преди Великден. На този ден е обичайно се поздравяваме,  посещаваме гости и връзваме клонки на върба във венчета . Празникът има не само богата история и много традиции и ритуали, но и забрани за извършване на определени действия. Ето защо сме подготвили за вас някои важни моменти от православните традиции, церемонии на Цветница и най-важното, за действията, които са абсолютно забранени да се правят на този светъл ден.
В неделята на Цветница, клонките върба се освещават в църквата по време на празничната литургия. По традиция върбата трябва да се отреже в деня преди изгрев Слънце. Осветената върба се носи в къщата и се разполага близо до икона. Клонките остават в къщата през цялата година, защитавайки семейството от нещастия. Хората вярват, че осветената върба има чудодейна целебна сила, способна да спаси хора и животни от заболяване, увреждане, както и жилищата от пожари и наводнения. Също така се приема, след като се връщат от църковната служба трябва леко да се сурвакат взаимно с върбови клони и да се наричат за здраве. На върбовите клони се приписват и лечебни свойства. Смята се, че ако поставите клончета на леглото да главата, те ще спасят човек, особено деца, от заболявания през цялата година.
Според обичая на Цветница можете да ядете риба, да се насладите на храна с растително масло, да пиете червено вино. Забраната продължава да се прилага за месо и млечни продукти.
Всякаква работа на този ден е забранена. Цветница е голям религиозен празник, така че работата е забранена. Прекратяват се всякакви домакински дейности от жените, само могат да готвят. На Цветница  не се върши ръкоделие: шиене, плетене,  бродиране. Също така трябва да се въздържате от почистване на къщата и миене. И, разбира се, не трябва да работите в градината. И до ден днешен на всички жени се препоръчва да избягват да си решат косите, за да не си навлекат неприятности.



Великден - Воскресение Христово

Датата на този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.
Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. С първото, боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.
На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия: "великденски кравай", "богова пита", "кошара", "харман", "квасник", "яйченик", "плетеница" или "кукла". Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с "Христос воскресе!" Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.



Нестинарството

Още от дълбока древност животът на хората е бил подвластен на слънцето, водата, звездите и земята. Отношението им към тях се е изразявало в различни празнични обичаи и обреди, групирани в цикли, които са свързани с четирите годишни времена.
В най- мистичната българска планина съществува древен обичай. Планината е Странджа, а традицията е  Нестинарството. Това е древен езически обичай, по време на който хората танцуват боси  върху жарава. Твърди се, че идва от траките и с времето постепенно се е преплел с турското робство и християнската вяра. Празниците, свързани с този древен обичай се наричат още "празници на децата на огъня " и са  в дните, когато слънцето набира сила ( 3-ти срещу 4-ти юни - дните на Свети Константин и Елена ).
Пали се голям огън, който се поддържа до вечерта, когато жаравата се разпръсква в кръг. Нестинарите танцуват своя магичен танц, върху пламтящите въглени. Те пренасят на ръце болни, за да ги лекуват. Поверието е, че огънят, който се пали гони зли духове, болести и нещастия, пречиства, опрощава и прави хората по-чисти и спокойни.



Еньовден


Началото на летните празници се бележи с Еньовден.
Известен е още и като Летни Ивановден, Яневден, Драгийка и още други в зависимост от географските области.
Празникът се смята за тракийско наследство. Чества се в деня на лятното слънцестоене. Затова се определя и като най-силния ден в годината – Ден на Слънцето.
Това е и най-големият летен празник. На този ден слънцето се намира на най-високата точка от земята и грее най-продължително.
Смята се, че на Еньовден,  докато слънцето изгрява, то започва да „играе“ т.е. да трепти. Щастлив и здрав през цялата година е този, който види изгрева.
Според народните лечители билките и тревите, набрани преди изгрев слънце са
най-лековити. Еньовден е приет и за празник на българския фармацефт.
За този ден народът казва: „Слънцето на този ден грее, прекатурва се, завърта се и тръгва към зимата“ или „Еньо наметнал кожуха, да иде за сняг“. Затова се смята, че от Еньовден започва далечното начало на зимата. От този ден нататък слънцето започва бавно да „умира“ и годината да клони към зимата.
Еньовден е характерен с обреди с предпазваща насоченост. Обичаите и поверията са свързани с пътя на небесното светило. Съпроводени са от кратки песни със заклинателен характер. Правят се също и гадания.

На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, Янчо, Янита…