Martenitsa
c’est le symbole de la joie de vivre et de l’espoir. La Légende de Martenitsa
existe depuis l’année 681, année de la
fondation de l’Etat bulgare. La première martenitsa date du 1er mars 681.
A cette époque là, le peuple bulgare vit sous la menace des
invasions khazars sur les anciennes terres bulgares au sud de l’Asie. Selon la
legende sur son lit de mort, le vieux Khan Koubrat appela ses cinq fils, et
leur ordonna de ne jamais se séparer, de rester toujours ensemble, pour
qu’aucun ennemi ne puisse les attaquer. Les Khazars lancent leurs attaques à l’annonce
de la mort du Khan Koubrat.
Les enfants du l’ancien Khan bulgare, cinq fils et une fille, se
dispersèrent en fuyant les envahisseurs. Les frères Asparoukh, Kouber et Altsek
sont partis vers le sud à la recherche de nouvelles terres. Bayan et sa sœur
Houba sont tombés dans les mains des ennemis. Au 6ème siècle, la tribu bulgare
de Asparoukh arrive par vagues successives dans la plaine au sud du Danube, où elle
fondera son premier état.
Selon cette légende, le fondateur du royaume
bulgare, Khan Asparoukh, promet à sa soeur Houba de lui envoyer un pigeon
voyageur portant un fil blanc à la patte. Ce pigeon lui annoncera ainsi
qu’il a trouvé une terre libre pour créer un
nouvel état. Après une difficile et victorieuse bataille, Asparoukh, fidèle à sa promesse, détache un fil de sa chemise
blanche tachée de quelques gouttes de sang.
Voyant ce signe, Bayan et Houba décident de s’enfuir pour aller
rejoindre leurs frères, mais ils furent rattrapés au dernier moment alors
qu’ils cherchaient un point de passage pour traverser le Danube. Tandis que Bayan
s’apprêtait à libérer l’oiseau, une flèche l’atteint, et son sang colora le fil.
Houba attacha à la patte du pigeon un fil blanc sur lequel il y avait du sang. Au
moment où Bayan et Houba arrivèrent finalement dans le pays que leur frère
Asparoukh avait fondé (sur le territoire de la Bulgarie actuelle), ils étaient
vivants mais au seuil de la mort.
Heureux de revoir son frère et sa soeur, Asparoukh fit plusieurs
morceaux du fil teinté de blanc et de rouge, et les offrit à ses soldats en disant "Le fil qui nous lie les uns
aux autres ne doit jamais être interrompu pour être en bonne santé, être
heureux, nous et la Bulgarie”. C’était le premier Mars en 681.
Depuis lors, chaque premier Mars, tous les Bulgares sont ornés de
martenisi rouge et blanc, en signe de santé, bonheur et succès. Au
mois de mars tous les bulgares portent de martenitsi. Le premier arbre fleuri dans
la nature est le signal qu’ on peut enlever la Martenitsa et l’orner sur un
arbre ou la cacher sous un pierre. Le pierre garde le secret et neuf jours plustard
on peut l’ouvrir et decouvrir les secrets de la nature. Si en ce moment sous le
pierre il y a beaucoup de fourmis ca veut dire que l’annee qui s’aproche sera
riche est bonne, si on trouve des insectes plus grand sa signifit beaucoup de
vaches dans les fermes et de la chance dans la famille.
The Martenitsi
(Legend related to folk traditions)
There are many beliefs and stories
regarding the meaning of the red-and-white symbols of the Martenitsas – the
most popular being the following one:
More than a dozen centuries ago, the
proto-Bulgarian ruler Khan Asparukh left his home in the distant Asia in search
of fertile land for his people to live on. He passed through many rivers and
mountains until he finally reached the lands of the Slavs, who greeted him and
his people as dear guests. Slav women, wearing white outfits, brought drinks
while the tables were full of foods – everything that grows on that blessed
land. But the Khan was sad and homesick and he missed his mother and his dear
sister Kalina, also called Huba ( Kalina means beautiful). He sat by the huge
river and tears ran down his sunburnt face while he prayed to gods and the sun
for a miracle to happen. And it did happen!
A swallow landed on his shoulder and
the Khan shared all his sorrow to her. The swallow flew away, back to the lands
of the proto-Bulgarians came from, and with a human voice it told Kalina, the
Khan’s sister, that her brother found a new land for his kingdom but he misses
her so much and sends his best feelings.
Kalina was so happy to hear that – and
she decided to send her brother a token she had got the news. She made a small
bunch from some green bush, she bound it with a white woolen thread, and made
knots at the end of the thread as a greeting sign – and she sent the swallow to
take that bunch back to her brother. The swallow flew fast as lightning and
very soon it landed on the Khan’s shoulder again. But due to the long flight
his wing was hurt and some blood drops dyed the white woolen thread. The Khan
was so happy to see the green bunch, he got his sister’s greeting by the knots
she had made, and so he pinned the bunch on his chest. The Khan ordered his men
each to put a small bunch of twisted red-and-white thread on that day each year
– for health and heavenly blessing. That happened on the first of March and
remained as a tradition ever since. As the Bulgarian tradition goes, each
morning on the first of March the mistress of the house decorates the young
kinds and the newborn animals with Martenitsas she prepared herself from woolen
or cotton threads.
Мартеницата
е символ на надеждата и радостта в живота. Легендата за мартеницата идва от
дълбоко минало от 681г., годината на създаването на българската държава.
Първата мартеница датира от 1 март 681г.
Прабългарските племена, които населявали южна Азия били заплашени
от нашествието на хазарите. Легендата разказва, че старият владетел на
прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят
и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни, за да не могат врагове да ги поробят.
Децата на стария хан били пет сина и една дъщеря. Хазарите
нападнали прабългарите и пленили дъщерята на хан Кубрат – Хуба. Предводителят
на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел тоган,
да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени
пред трудно изпитание.
Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал
при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите
племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек,
потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето.
Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите
на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а
те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба
вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се
появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян
бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта
му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите
войници. Хуните, като го видели и побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от
Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с
късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той
и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с
кръвта си своето разединение. Щастлив да види отново своята сестра и брат си,
хан Аспарух заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази
окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Този ден бил 1 март 681г.
От този ден, до ден днешен на всеки първи март
всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, щастие и успех. На този ден в началото на пролетта
всички българи подаряват на своите
близки и приятели мартеници за здраве и щастие.
